Правилото 3-2-1 за архивите: защо едно копие не стига

Правилото 3-2-1 за архивите: защо едно копие не стига

Правилото 3-2-1 е просто: пазете три копия на важните данни, на два различни вида носители, като едното копие е на друго място. Едно копие не стига, защото нещата, които унищожават данни, рядко спират на едно място. Пожарът отнася сървъра заедно с диска за архиви до него. Рансъмуерът криптира всеки диск, до който стигне. Файл, изтрит по погрешка, изчезва от всички синхронизирани компютри за секунди. Днес правилото обикновено се разширява до 3-2-1-1-0: едно копие е изключено от мрежата или не може да бъде променяно, а редовните проверки показват нула грешки. По-долу: какво означава всяка цифра, кои популярни „архиви“ не са архиви и как изглежда това в малка фирма.

Правилото в една таблица

ЦифраКакво означаваОт какво ви пази
3 копияРаботните данни плюс два архиваЕдно копие се поврежда, изтрива или отказва
2 вида носителиНапример устройство за архиви в офиса и облачно хранилище или две отделни устройстваПовреда, която засяга един вид устройство или една система
1 копие извън офисаВ друга сградаПожар, наводнение, кражба
+1 изключено или непроменяемоКопие, откъснато от мрежата, или такова, което офисните компютри не могат да променят или изтриятРансъмуер и всеки, който е завладял компютрите ви
0 грешкиАвтоматичните проверки и тестовете показват, че копията са пълни и четимиДа разберете в най-лошия ден, че архивът никога не е работил

Американската агенция за киберсигурност CISA нарича 3-2-1 „надеждно правило“ за бизнеса: три копия на важните файлове, два вида носители – „например твърд диск и облак“ – и едно копие „далеч от мястото на фирмата“. Британският Национален център за киберсигурност (NCSC) го формулира като „поне 3 копия, на 2 устройства и 1 извън обекта“.

Защо едно копие не стига: пет обикновени лоши дни

Какво се случваЕдин архив до сървъра3-2-1-1-0
Дискът на сървъра умираНаред – ако архивът наистина работиНаред – и е проверено
Изтрита е папката на клиент и три седмици никой не забелязваЗагубена, ако се пази само снощното състояниеВъзстановена от по-стара версия
Рансъмуер удря офисаСвързаният диск с архиви също е криптиранИзключеното копие е непокътнато
Пожар, наводнение или обирСървърът и архивът изчезват заедноКопието извън офиса е запазено
Архивирането не работи от месеци, без никой да знаеРазбирате, когато ви потрябваЕжедневните проверки го хващат

Третият ред не е теория. NCSC е виждал рансъмуер да криптира заедно с оригиналните данни и „свързаните USB и мрежови дискове“, а в проучване на Sophos 94% от засегнатите от рансъмуер организации казват, че нападателите са се опитали да компрометират архивите им. Повече – в „Рансъмуер в малките и средните фирми“.

Защо 3-2-1 стана 3-2-1-1-0

Класическото правило е мислено за счупени дискове и бедствия, а не за нападатели. Както отбелязва NCSC, 3-2-1 „не изисква нито едно от местата за архиви да е извън мрежата“ – а архив, който винаги е свързан, е достъпен за всеки, който контролира мрежата. Оттук и двете добавки, както ги описва производителят на софтуер за архиви Veeam:

  • Допълнителната единица – още едно копие, което не може да бъде променено или изтрито или е изцяло откъснато от мрежата. Тук важи и правилото на NCSC: никога всички архиви да не са свързани едновременно.
  • Нулата – нула грешки, потвърдени с автоматични проверки на целостта и редовни тестове за възстановяване. Системата всеки ден проверява, че копията са пълни и четими, и някой наистина чете резултата.

За бизнеса допълнителната единица превръща архива от „вероятно го има“ в „има го и след атака с рансъмуер“. Това е и основната разлика между професионално решение и външен диск на рафта.

Синхронизацията, огледалните дискове и точките за възстановяване не са архив

Три неща често се бъркат с архив. Всяко от тях е полезно, но нито едно не го замества.

  • Синхронизацията на файлове (OneDrive, Dropbox, Google Drive и подобни). Чудесна е за съвместна работа, но пренася всяка промяна на всички устройства – включително изтриванията и файловете, обезобразени от рансъмуер. Създателите на една популярна програма за синхронизация го казват направо в отговорите на често задавани въпроси: тя не е добро решение за архивиране, „защото всички промени във файловете ви (редакции, изтривания и т.н.) се пренасят на всичките ви устройства“. За да сме честни, облачните услуги имат предпазна мрежа: OneDrive например пази изтритите файлове 30 дни при личните профили и 93 дни при служебните, а абонатите на Microsoft 365 могат да върнат целия си OneDrive до 30 дни назад. Полезно е, но е ограничено във времето и стои в същия профил, в който са и файловете ви.
  • Огледалните дискове. Много сървъри имат два диска с еднакво съдържание, така че сървърът продължава да работи, ако единият откаже. Това им е работата и я вършат добре. Но изтриването или криптирането става и на двата диска в един и същи миг. Red Hat описва такова огледало като „живо копие на диска“, което „не дава защитата на истинска система за архиви“.
  • Точките за възстановяване на същия сървър. Удобни са, за да отмените бързо вчерашна грешка. Но споделят съдбата на сървъра: повреда, пожар или нападател, който го контролира, ги отнасят заедно с него.

Версии: колко назад можете да се върнете

Архив, който се презаписва всяка нощ, е толкова добър, колкото е снощното състояние. Ако проблемът е отпреди две седмици, ви трябва копие отпреди три. Затова истинският архив пази много версии – например по една за всеки от последните 14 дни, по една седмично за два месеца и по една месечно за година. Решете според бизнеса: колко дълго може да остане незабелязана една грешка и колко назад може да ви потърси счетоводителят или клиент?

  • CISA съветва фирмите да могат „да върнат данните поне седем дни назад, ако се наложи“ – приемете това за минимум.
  • NCSC препоръчва архивите да се пазят за определен период, а не в определен брой. Така нападателят „не може просто да презапише всички архиви с повредени данни, като архивира многократно“.
  • Законите и договорите също може да определят колко дълго и как трябва да се пазят някои данни – вижте „NIS2 и GDPR: какво изискват за архивите и криптирането“.

Тествайте възстановяването, а не само архивирането

Нулата се печели с тестове. Американският институт по стандарти NIST предлага архивите и възстановяването да се тестват „поне веднъж годишно“, а ръководството на ENISA за малките и средните предприятия добавя: „В идеалния случай редовно трябва да се прави тест на пълно възстановяване от началото до края.“ Практичен ритъм за малка фирма:

  1. Всеки ден: автоматични проверки и известие, ако архивирането се провали или се случи нещо необичайно – NCSC препоръчва известия при съществени промени, независимо дали опитът е успял.
  2. Всеки месец или тримесечие: възстановете няколко произволни файла, после цяла папка или пощенска кутия, и ги отворете.
  3. Веднъж годишно: възстановете основния сървър на друг хардуер и засечете времето. Това число е истинският отговор на въпроса „колко дълго ще стоим без работа?“.

Как изглежда 3-2-1 в малка фирма

В малката фирма киберсигурност и защита на данните не изискват център за данни. Да вземем счетоводна кантора, дизайнерско студио или клиника с 20 души, един файлов сървър и лаптоп за всеки. Решение по 3-2-1-1-0 може да изглежда така:

  • Копие 1 – работните данни. Файловете са на собствения сървър на фирмата, който работи и като частен облак: служителите достигат файловете си отвсякъде през защитена връзка, която могат да ползват само вашите хора.
  • Копие 2 – система за архиви в офиса. Отделна машина с обикновени дискове, която записва нови версии всяка нощ или няколко пъти на ден. Офисните компютри могат да предават нови копия, но не могат да променят или изтриват старите.
  • Копие 3 – на друго място. Второ устройство за архиви в дома на собственика или във втори офис или дискове, които се сменят и се пазят изключени. Облачно хранилище също върши работа за това копие, ако достъпът до него е строго ограничен – сравняваме вариантите в „Собствена система или облачна услуга за архиви“.
  • Криптиране, преди нещо да напусне офиса. Ръководството на ENISA изисква архивите да са криптирани, „особено ако ще се пренасят между различни места“. Когато ключът е само у вас, откраднатият диск е безполезен за крадеца – вижте „Криптиране при архивиране, при съхранение и при пренос“.
  • Данните извън офиса. Сайтът, онлайн магазинът, имейлът, счетоводството в облака – ако услугата позволява да изтеглите или копирате данните си, те също трябва да влизат в архива.

Нищо от това не изисква скъпо оборудване. Устройствата за архиви са обикновени компютри с обикновени дискове – важното е как са настроени, отделени и проверявани. Колко струва това на практика, ще намерите в „Колко струва собствена система за архиви“.

Кратък списък за проверка

  1. Опишете данните, без които фирмата не може да работи – CISA също започва оттук.
  2. Три копия, два вида носители, едно в друга сграда.
  3. Поне едно копие извън мрежата или такова, което не може да се промени от офисните компютри.
  4. Версии назад – седмици и месеци, криптирани, с ключове у вас.
  5. Ежедневни проверки, известия, които някой чете, и пълен тест за възстановяване веднъж годишно.

Колко копия на данните си имате наистина?

Синхронизираната папка и дискът до сървъра обикновено не се броят. Обадете ни се и ще проверим заедно колко от правилото 3-2-1 покривате днес и какво точно трябва да добавите, за да спите спокойно.

С услугата „Киберсигурност и защита на данните“ трите копия, второто място и копието, което вирусът не може да изтрие, се правят автоматично – на ваша техника, без месечни абонаменти.

Пишете ни +359 89 575 4081

Източници

← Всички статии