Криптиране при архивиране, при съхранение и при пренос: каква е разликата

Криптиране при архивиране, при съхранение и при пренос: каква е разликата

Данните на фирмата ви имат нужда от ключалка в три момента: когато се прави архивно копие, докато стоят на диска и докато пътуват между компютрите или по интернет. Криптирането при архивиране заключва копието, преди то да напусне компютъра, така че който и да го съхранява, вижда само безсмислени символи. Криптирането при съхранение държи дисковете заключени, така че откраднатият лаптоп или сървър е безполезен за крадеца. Криптирането при пренос гарантира, че никой не може да прочете или промени данните по пътя. Всяко от тях пази от различни опасности, нито едно не стига само по себе си – а и при трите най-важният въпрос е един и същ: у кого е ключът?

Защо това е въпрос на бизнеса, а не само на ИТ

Криптирането решава дали откраднат лаптоп ще е просто неприятност, или нарушение, за което трябва да уведомите Комисията за защита на личните данни. Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) сравнява два случая:

  • Детска градина губи два таблета при обир. Те са криптирани, изключени и защитени със силни пароли, данните имат резервно копие, а градината ги изтрива дистанционно. Резултат: без уведомяване на надзорния орган и без писма до родителите – само вътрешен запис.
  • Фирма за услуги губи лаптоп на служител с имената, адресите и датите на раждане на над 100 000 клиенти. Без парола, без криптиране. Резултат: нарушението трябва да бъде съобщено на органа и клиентите трябва да бъдат уведомени.

GDPR го казва ясно: ако данните са били „неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране“, не е нужно да уведомявате всеки засегнат. Криптирането е част и от законовия минимум по NIS2 – вижте какво изискват NIS2 и GDPR за архивите и криптирането. То е един от стълбовете на киберсигурността и защитата на данните, но всеки вид криптиране покрива различен риск.

1. Криптиране при архивиране: заключеното куфарче

Представете си, че изпращате документите на фирмата в склад за архиви. Можете просто да се доверите на склада – или първо да сложите всичко в заключени куфарчета и да задържите единствения ключ. Складът пази куфарчетата, но не може да надникне вътре.

Това е криптирането при архивиране. Копието се заключва на вашия компютър, преди да тръгне накъдето и да е – към сървъра за архиви в съседната стая, към диск в друг офис или към нает склад за данни. Всеки, който има достъп до мястото с копията – администратор, доставчик, крадец, – вижда само разбъркани данни.

Безплатните програми за архивиране с отворен код, с които работим, са изградени точно така. Едната криптира „всички данни, преди да напуснат компютъра ви“, включително имената на файловете, и изобщо не позволява некриптирани архиви. Друга е създадена, за да пази архивите сигурно „на място, на което не може да се има пълно доверие“.

Какво не прави: не пречи някой да изтрие копията. Една от тези програми казва открито, че „не е проектирана да пази от нападатели, които трият файлове на мястото за съхранение“. Затова копията имат нужда и от място, до което атаката не може да стигне – копие, което вирусът не може да изтрие, плюс още едно на друго място. Повече за това – в „Рансъмуер в малки и средни фирми“.

2. Криптиране при съхранение: сейфът, който се отваря за служителите

Представете си сейф в офиса, който се заключва всяка вечер и се отваря сутрин от упълномощен служител. Криптирането при съхранение прави същото с дисковете: всичко на лаптопа, сървъра или архивния диск се пази заключено. Щом компютърът бъде пуснат и отключен от човек с право на достъп, данните се отключват автоматично, докато се четат, и се заключват отново, когато се записват. В ежедневната работа никой не забелязва разлика.

От какво пази: от кражба или загуба на самото устройство. Откраднат лаптоп, сървър, изнесен от офиса, диск, изпратен за ремонт или изхвърлен – без ключа данните на тях не могат да бъдат прочетени. Точно това е случаят с детската градина: таблетите са били изключени и заключени.

От какво не пази: от заплахи вътре в работеща система. Докато компютърът е включен и отключен, данните са отворени за всяка програма и всеки потребител с достъп – включително за вирус, влязъл през имейла на служител. Техническата документация за криптирането на дискове е откровена: криптирането на съхраняваните данни може да даде „само ограничена защита“ срещу атаки върху работеща система, а докато ключът е зареден, данните се пазят не от самото криптиране, а от обикновените правила за достъп в системата. Заключеният диск не спира рансъмуера. Добрият архив го спира.

3. Криптиране при пренос: брониран автомобил вместо пощенска картичка

Некриптираните данни по пътя са като пощенска картичка: всеки, през чиито ръце минават, може да ги прочете, а и да ги промени. Криптирането при пренос ги слага в запечатан брониран автомобил. Международният стандарт за защитени връзки по интернет е създаден, по собствените му думи, за да предотвратява „подслушване, подправяне и фалшифициране на съобщения“.

За една фирма това е важно на три места:

  • сайтът и онлайн услугите – данните на клиентите във формуляри и при вход;
  • архивите, изпращани на второ място – копието трябва да пътува по заключена връзка, дори да е вече криптирано;
  • служителите, които работят от вкъщи или в движение – връзката им с файловете на фирмата.

За работа от разстояние най-добрият вариант е защитена връзка, която могат да ползват само вашите хора. Всеки лаптоп или телефон получава свой цифров ключ, всичко, което минава през връзката, е криптирано и проверено, а трафикът, който не идва от регистрирано устройство, се отхвърля. Сървърът с файловете ви изобщо не трябва да е отворен към интернет.

Какво не прави: пази данните само по пътя. Щом пристигнат, те са толкова защитени, колкото е мястото, където са пристигнали.

Трите вида едно до друго

При архивиранеПри съхранениеПри пренос
Ежедневна картинаЗаключено куфарче в чужд складСейф в офиса, отворен в работно времеБрониран автомобил вместо пощенска картичка
Пази отЛюбопитни погледи там, където стоят копията; откраднат архивен дискОткраднат или изгубен лаптоп, сървър или диск; дискове, дадени за ремонт или бракуваниПодслушване и подправяне по пътя
Не пази отИзтриване на копията; компютър, заразен преди архивиранетоВирус или натрапник в работеща, отключена системаКаквото се случи преди изпращането или след пристигането

Истинският въпрос: у кого е ключът?

„Доставчикът го криптира“ не е същото като „ключът е само у вас“. Облачните услуги за съхранение често криптират данните автоматично – облачното хранилище на Amazon например криптира по подразбиране всички нови файлове от януари 2023 г. Но вижте как го описва документацията му: услугата криптира данните, докато ги записва на диска, „и ги декриптира вместо вас, когато ги достъпвате“. Това пази от диск, изнесен от центъра за данни на доставчика. Но щом ключът е у доставчика, неговите системи могат да отключат данните ви – а също и всеки, който влезе в профила ви с нужните права. Същата документация описва и алтернативата: при криптиране от страна на клиента „вие управлявате процеса на криптиране, ключовете и свързаните с тях инструменти“, а доставчикът получава само заключени данни.

Когато ключът е у вас, данните остават ваши – където и да се пазят копията.

Загубите ли ключа, губите данните. Това е другата страна на монетата и документацията е безпощадна: „Загубата на паролата означава, че данните ви са безвъзвратно изгубени“; „няма начин да възстановите забравена парола, защото само вие я знаете“. Няма телефон за помощ, който да я нулира. Затова:

  • пазете копие от всеки ключ извън компютрите – например разпечатано на хартия и запечатано в сейфа на фирмата или в банкова касета. Документацията на една от програмите препоръчва точно хартия и предупреждава, че копие на ключа само на компютъра, който се архивира, „НЕ е достатъчно“;
  • погрижете се поне двама души, на които имате доверие, да знаят къде е копието;
  • запишете какво отключва всеки ключ и проверявайте ключовете при всеки тест за възстановяване.

Подробните европейски правила за киберсигурност на доставчиците на цифрови услуги изискват същото: резервни копия на ключовете, начин за възстановяване на изгубени ключове и план за ключове, които може да са изтекли.

Кога ключ у доставчика е приемлив: ако във фирмата няма кой да поеме отговорност за ключа, надеждна облачна услуга, която управлява ключовете вместо вас, може да е по-реалистичният избор за по-малко чувствителни данни – забравеният ключ е по-лош от ключа на доставчика. За данните на клиенти и служители и за всичко, което попада под NIS2, си струва ключът да е у вас. Сравняваме двата варианта в „Собствена система или облачна услуга за архиви“.

Пет въпроса към човека, който поддържа компютрите ви

  1. Криптирани ли са архивите ни, преди да напуснат компютрите ни – и у кого е ключът?
  2. Криптирани ли са лаптопите и сървърите, така че откраднато устройство да не издаде нищо?
  3. Служителите, които работят отдалечено, стигат ли до файловете ни само през защитена връзка, която могат да ползват единствено нашите устройства?
  4. Къде е резервното копие на всеки ключ и кой може да стигне до него, ако вие не сте на разположение?
  5. Има ли копие на данните ни, което вирус в мрежата ни не може да изтрие – и кога за последно сме тествали възстановяване от него?

У кого са ключовете за вашите данни?

Ако не знаете със сигурност, струва си да разберете, преди да е станало късно. Обадете ни се и ще проверим кои данни са защитени, кои не са и кой реално може да ги прочете.

С услугата „Киберсигурност и защита на данните“ данните се криптират при архивиране, при съхранение и при пренос, а ключовете са само у вас. Системата стои във фирмата ви, без месечни такси.

Пишете ни +359 89 575 4081

Източници

← Всички статии